Автори: Аня Пиркош и Юстина Попик
Датата 12 април 2007 г. беше за нас много важна. За първи път в нашия университет се състоя среща с български поет.
Досега можахме да четем българска литература само от университетската библиотека. В нея обаче няма много книги. Нашите преподаватели се стараят да ни осигуряват преди всичко заглавия, които са необходими за обучението ни. С най-новата литература можем да се срещаме само в интернет. На 12 април това се промени заради нашата нова лекторка.
През декември 2006 г. госпожа Албена Вачева ни заведе в българското посолство във Варшава, за да празнуваме Деня на студентите заедно с варшавските студенти и българи, които сега живеят в Полша. Там се запознахме с господин Кръстю Пастухов – български писател, сценарист и журналист. В краткия разговор го поканихме в Люблин, за да поговорим за съвременната българска поезия с един от хората, които участват в културния живот на България. Поводът беше новата му стихосбирка „Небесна врата. Избрани стихове”, която да се представи пред студентите в университета. Той се съгласи, но ние останахме малко скептични, че наистина ще ни гостува. Върнахме се в Люблин и всичко беше както винаги.
Един ден госпожа Вачева ни каза, че е говорила с Кръстю Пастухов и той ще пристигне в Люблин, заедно с дъщеря си на 12 април. Много се учудихме, а едновременно и зарадвахме. Заедно с нашата лекторка се подготвихме за срещата. Трябваше да изберем най-интересните места, които щяхме да им покажем за един ден – толкова време можеха да отделят, за да гостуват на университета и града ни.
Нашите гости пристигнаха в 11:40 часа. С госпожа Вачева ги очаквахме на гарата. Притеснявахме се, че срещата ще бъде много официална и че няма да намерим с тях общ език. Когато обаче ни предложиха да ходим до университета с тролей, вече знаехме, че нещата ще станат добре.
В университета директорът ни – професор Петър Сотиров, покани гостите на кафе, а ние подготвихме залата.
Нашият подарък за господин Пастухов беше превод на няколко негови стихове от новата му книга.
В началото на срещата запознахме студентите в залата с биографични бележки за г-н Пастухов. След това прочетохме няколко негови стихове – на български език и в превод на полски. Много се притеснявахме дали ще му хареса преводът. Когато след нашата презентация най-после му дадохме думата, той беше много доволен. Това беше много голям комплимент. Първият ни превод, и при това за толкова важно и сериозно нещо, се оказа сполучлив.
След това задавахме въпроси. Един от тях беше за темите на неговите стихове и разкази. И тук той ни изненада. Във време, когато всички говорят само за катастрофи и грозни неща, той ни каза, че пише за красотата в живота, за всичко, което е положително в човека и битието му.
Питахме го също как пише и къде. И тук ни изненада казвайки, че пише навсякъде, не му трябват специални условия, той просто пише, когато му се пише.
Благодарение на него узнахме също какво ново се случва в България, какво му липсва от неговата София и че... през лятото той ще издаде следващата си книга.
Надяваме се да успеем да я получим, а може и той още веднъж да ни дойде на гости. Сега знаем, че мечтите могат да станат реалност.
След срещата със студентите отидохме на малка разходка. Беше много приятно, говорихме и с дъщеря му, много мило и умно момиче, наша връстница. От тях узнахме нови неща за българската култура и за България изобщо. Сега България още повече ни липсва.
Около 16:00 трябваше да отидем да ги изпратим на гарата. Много мислехме какво да направим, че да останат още един ден – имахме още толкова много въпроси, толкова много да им покажем и да разкажем. За съжаление трябваше да се върнат във Варшава. Имахме приготвена реч, която да им кажем на сбогуване, когато се качват във влака. От всички думи остана само „благодаря”, другото стана малко пред толкова големи хора. Поблагодарихме и помахахме с ръка... Останахме с добрите впечатления от вълнуващото преживяване, останаха многото направени снимки, останахме в очакване на нови срещи.
Досега можахме да четем българска литература само от университетската библиотека. В нея обаче няма много книги. Нашите преподаватели се стараят да ни осигуряват преди всичко заглавия, които са необходими за обучението ни. С най-новата литература можем да се срещаме само в интернет. На 12 април това се промени заради нашата нова лекторка.
През декември 2006 г. госпожа Албена Вачева ни заведе в българското посолство във Варшава, за да празнуваме Деня на студентите заедно с варшавските студенти и българи, които сега живеят в Полша. Там се запознахме с господин Кръстю Пастухов – български писател, сценарист и журналист. В краткия разговор го поканихме в Люблин, за да поговорим за съвременната българска поезия с един от хората, които участват в културния живот на България. Поводът беше новата му стихосбирка „Небесна врата. Избрани стихове”, която да се представи пред студентите в университета. Той се съгласи, но ние останахме малко скептични, че наистина ще ни гостува. Върнахме се в Люблин и всичко беше както винаги.
Един ден госпожа Вачева ни каза, че е говорила с Кръстю Пастухов и той ще пристигне в Люблин, заедно с дъщеря си на 12 април. Много се учудихме, а едновременно и зарадвахме. Заедно с нашата лекторка се подготвихме за срещата. Трябваше да изберем най-интересните места, които щяхме да им покажем за един ден – толкова време можеха да отделят, за да гостуват на университета и града ни.
Нашите гости пристигнаха в 11:40 часа. С госпожа Вачева ги очаквахме на гарата. Притеснявахме се, че срещата ще бъде много официална и че няма да намерим с тях общ език. Когато обаче ни предложиха да ходим до университета с тролей, вече знаехме, че нещата ще станат добре.
В университета директорът ни – професор Петър Сотиров, покани гостите на кафе, а ние подготвихме залата.
Нашият подарък за господин Пастухов беше превод на няколко негови стихове от новата му книга.
В началото на срещата запознахме студентите в залата с биографични бележки за г-н Пастухов. След това прочетохме няколко негови стихове – на български език и в превод на полски. Много се притеснявахме дали ще му хареса преводът. Когато след нашата презентация най-после му дадохме думата, той беше много доволен. Това беше много голям комплимент. Първият ни превод, и при това за толкова важно и сериозно нещо, се оказа сполучлив.
След това задавахме въпроси. Един от тях беше за темите на неговите стихове и разкази. И тук той ни изненада. Във време, когато всички говорят само за катастрофи и грозни неща, той ни каза, че пише за красотата в живота, за всичко, което е положително в човека и битието му.
Питахме го също как пише и къде. И тук ни изненада казвайки, че пише навсякъде, не му трябват специални условия, той просто пише, когато му се пише.
Благодарение на него узнахме също какво ново се случва в България, какво му липсва от неговата София и че... през лятото той ще издаде следващата си книга.
Надяваме се да успеем да я получим, а може и той още веднъж да ни дойде на гости. Сега знаем, че мечтите могат да станат реалност.
След срещата със студентите отидохме на малка разходка. Беше много приятно, говорихме и с дъщеря му, много мило и умно момиче, наша връстница. От тях узнахме нови неща за българската култура и за България изобщо. Сега България още повече ни липсва.
Около 16:00 трябваше да отидем да ги изпратим на гарата. Много мислехме какво да направим, че да останат още един ден – имахме още толкова много въпроси, толкова много да им покажем и да разкажем. За съжаление трябваше да се върнат във Варшава. Имахме приготвена реч, която да им кажем на сбогуване, когато се качват във влака. От всички думи остана само „благодаря”, другото стана малко пред толкова големи хора. Поблагодарихме и помахахме с ръка... Останахме с добрите впечатления от вълнуващото преживяване, останаха многото направени снимки, останахме в очакване на нови срещи.
Brak komentarzy:
Prześlij komentarz