На 6 декември в зала "Аквариум" бе отбелязан българският студентски празник. Тържеството бе почетено от близо 60 колеги и приятели на България.
В началото свои приветствия към люблинските българисти поднесоха деканът на Факултета по хуманистика проф. д-р хаб. Хенрик Гмитерек, директорът на Института по славянска филология проф. д-р хаб. Феликс Чижевски, както и преподавателите българисти проф. д-р Петър Сотиров и д-р Мариола Мостовска. След кратка информация за историята на студентския празник в България бяха показани презентации на колегите, прекарали стажове в нашите партньорски висши учебни заведения в България. Пъстрите фотографии и разлятото българско вино добавиха още по-непринуден дух към тържествената атмосфера. Това даде сили на студенти и преподаватели да запеят в опит за хорово караоке златните хитове "Моя страна", "Казано честно, всичко ми е наред", "Имате ли вино", "Бански на лалета"...
Официалната част на събитието бе посвещението на първокурсниците българисти. По традиция новите колеги – "зайци" се въвеждат в званието "люблински българист" с носене на заешки уши, които могат да бъдат отрязани едва след като се демонстрират знания и умения на новото поприще. За целта "зайците" трябваше да преминат през няколко изпитания:
- викторина с въпроси относно историята и културата на България;
- прочитане на български скоропоговорки;
- рисуване на пиктограма на преподавател.
Всички младоци се справиха успешно с поставените задачи. Класираната на трето място група в надпреварата получи ароматна българска чубрица; а първенците спечелиха правото на първо посещение в България през 2012 година.
След тържествена клетва в името на мама и татко или Болек и Лолек (по желание) първокурсниците бяха тържествено приети в общността на люблинските българисти. Церемонията приключи с ритуално отрязване на заешките уши. На изпроводяк млади и стари студенти доказаха единството си, включвайки се във вито хоро, предвождано от професор Сотиров. Размахваната от него бяла кърпа бе в очакване на нови подобни срещи и посвещения на следващи поколения българисти в UMCS.
Brak komentarzy:
Prześlij komentarz