В О Д А

Pl1 Pl2

В О Д А

Оля Стоянова

Направо го побъркваше. Действаше му на нервната система. Вбесяваше го. Думите му засядаха някъде по гърлото и имаше чувството как после ги преглъща една по една, все едно са камъни. Би ги изплюл, разбира се. Но все не се получаваше. Може би го беше страх дали тази работа няма да отиде много далече. Ето такива неща.

Затова ставаше. Много бавно се обуваше, много бавно правеше първите стъпки - първо единият, после - другият крак, първо единият, после - пак другият. След това скърцането на вратата зад гърба му. И край.

Всъщност преди това взимаше шишетата. Преди ходеше с повече шишета. Беше неудобно за носене - под мишница, за капачките, гушнати. Беше го и малко срам. Сега му беше намерила отнякъде едно по-голямо - казваше, че го направила за негово добро, да не се изморява. А всъщност още повече влошаваше нещата. С това шише се чувстваше старец. Чувстваше се дори по-стар от нея. Момичетата му правеха място в трамвая. Мокреше крачолите на панталоните си. Правеше локви на пода в рейса. Преглъщаше камъни.

Беше се опитвал да й обясни как се чувства. Но нито тя го разбра, нито той й влезна в положението. Направо не можеше да си обясни какъв е този див ентусиазъм, с който старците поглъщаха толкова вода. На какво се надяваха. Какво чакаха. Сутрин - за минерална вода, обед - за минерална вода, вечер... Шишета, бидони и прочее реквизит. Тя беше още по-зле - искаше през десет дни да сменява водите. Да редува по-силно минерализирана с по-слабо. Било още по-полезно. Вятър работа. Думичка не вярваше в това. Но пак носеше шишето.

И всеки ден изминаваше пътя. Всеки ден се вбесяваше, после бавно помъкваше крака - първо единият, после - другият. А преди това взимаше шишето и затваряше със скърцане вратата след себе си. После седеше половин час пред блока. Гледаше гълъбите, например. Врабчетата. Подритваше шишето с крака и го чуваше как глухо кънти. После изкачваше на един дъх всичките онези седем етажа, които й бяха толкова много на нея. Пълнеше вода в кухнята. И питаше:

- Мамо, докато е топла ли ще пиеш водата или да я сложа в хладилника...

Тя всеки път искаше да я сложи първо в хладилника. По-полезна била.

Отразяваше й се благоприятно.