На Ришард Капушчински
Океан
от зло
наоколо,
но през кораловия риф
вълна успя
на острова зелен
да ме прехвърли.
Девойка белонога
ми постла легло,
косите си
ми сложи
за възглавница.
И оттогава досега
стихове от Робърт Бърнс
чете ми
на заспиване.
***
Прегърбвам се
полекичка
и сякаш всеки ден
по-къси
стават ми
ръцете,
та затова
навивам
непрекъснато
ръкавите си -
да има
място
птиче
някъде
да кацне
изморено.
***
Ранобудно
февруарско
утро.
Слънцето
заспал
ме гледа,
пък започна
да ме
гъделичка
със тревичка
току-що поникнала
и със сянката
на сврака
от тополата.
***
Защо са
вятърните
мелници
на Дон Кихот
и на Сервантес,
дето е без щит,
щом
Санчо е далеч
на някакъв
измислен остров
и вятъра
на завет
в скутите му
спи.
***
На Ана
Пет
минзухара
тайно
откъснах
от парка
на Виланов
и ти ги
пъхнах
в шепата,
за да
я задържа
по-дълго.
***
На Марта
Крещят
от пролет
пауните
в
Лажиенки
и снасят радостни
яйца
по тучните polany
без да ги е
грижа
дали греблото
на градинаря
ще ги
прибере.
***
„Който ходи в тъмнината,
не знае къде отива...”
Йоан 12:44-50
Мъничката ми
България
повдига се
на пръсти
непрекъснато,
за да надзърне
в чуждите
дворове
на запад
или
изток,
но не вижда
нищо,
понеже
дълго
е вървяла
заслепена
в тъмнина.
Zobacz także: Pan Pastuchow w Lublinie
Brak komentarzy:
Prześlij komentarz