СМЪРТТА НА КНИГАТА

 

Емануил А. Видински

 

СМЪРТТА НА КНИГАТА

дневник

 

1804

Обичам книгите си. Обичам да късам кориците им. Ева дори ме обвинява, че само поради тази причина съм ги купувал. Това едва ли е така, но както и да е. Вече едва ги побирам в апартамента ни. Дори коридорите са пълни с лавици и рафтове. Без корици книгите се разпадат. Особено по-често четените. Всеки ден намирам по някой лист из къщи... после ми е трудно да разбера от коя точно книга е. Понякога се чудя с дни. Препрочитам няколко пъти страницата, докато правилно разпозная автора или поне произведението. Но това ми доставя голямо удоволствие.

2104

Откакто ме уволниха, работя предимно в къщи. Само в краен случай посещавам библиотеките. Ако нямам нужните ми книги или не мога да си ги набавя. За разлика от университета, там никога не съм имал проблеми. Стари издания не ме блазнят. Та вече работя само в кабинета си у дома. Пиша статии, които понякога публикувам. Чувствам се по-добре. Имам нужното спокойствие и време да се отдам на изследванията си. Преди едва смогвах.

2904

Днес Ева намери един лист под креслото. Беше стихотворение. Не можах веднага да разбера от къде е. Казваше се „Буквите“ и започваше така:

„При случай ние вземаме перото

и пишем знаците върху листа“

Цял ден мина докато разбера, че е от Хесе. Толкова години откакто четох и препрочитах „Играта“, че съвсем бях забравил за стиховете в края на романа. Но какво щастие бе да търся автора му. Вечерта си легнах толкова уморен и спокоен, че на следващия ден спах до осем.

0105

Първи май. Започва любимият ми месец. Сам не знам защо толкова го харесвам. На улицата имаше шумотевица. Май беше някакъв празник. За мен вече няма значение.

1205

Занемарил съм работата си. „Хвърчащите“ листа стават все повече. Трудно се справям. Ева мърмори, но аз не й обръщам внимание. Зает съм с подреждането. Толкова ме впечатляват книгите без корици...всичките си приличат. Само аз знам кое къде е. Едва ли някой друг би се оправил в привидния хаос на лавиците. Това ме радва; прави ме щастлив.

1605

Из апартамента се появиха мравки. Да бяха хлебарки или паяци добре, но мравките са необичайна компания. Ева обеща да купи препарат.

2305

Започнаха горещините. Днес бях в града. Само в книжарницата, в която влязох; беше прохладно. Лятото обещава да е горещо. Но това никак не ме интересува. Купих някакво изследване върху мравките. Няма да казвам на Ева, ще се разлюти. Давал съм прекалено много пари за книги. Че за какво друго, по дяволите!

2705

Ново предизвикателство: намирам листчета с цитати, които съм преписвал по време на работата си. Принципно не отбелязвам името на автора и произведението. Когато пиша статия съм толкова погълнат от темата, че не ми е нужно да го правя. А и преди все бързах да привърша, гонен от срокове. Не съм си и представял, че след като престанат да ми служат, тези листчета ще ми създават проблеми.

0605

„стр.284 — майка му се плаши от постоянното му четене. „Удивителен майчин инстинкт“ Минаха час и половина, в които препрочитах страница 284 на седем книги, докато открия цитата от моята бележка у „Луи Ламбер“ на Балзак.

Топло е.

1105

Върнах се към материала, който пишех, но до никъде не стигнах, защото по крака ми полазиха мравки. Скарахме се с Ева. Питах я къде е препарата, а тя ми натякваше въпроса защо аз не съм го бил купил, вместо постоянните нови издания на произведения, които имаме. Да си давам парите за препарати, вместо за книги... каква жалка нелепост. Тази жена е луда.

1705

Не бих отбелязал подобен незначителен факт, ако той не ми отрови целия ден: обади се майка ми, да ме пита няма ли да си потърся нова работа и докога така ще я карам. Ева й се е оплакала. Нямам друго обяснение. Все едно аз мухи броя по цял ден. Притеснявала се за мен; стига с тия книги. В следствие на това не успях да намеря изданията, към които принадлежаха три „хвърчащи“ листа и две мои бележки. Последните как да е, но ако не подреждам ежедневно изпадналите страници, някой ден ще се задуша от тях.

2405

Ново издание на „Вълшебната планина“; с твърди корици. Едва ги откъснах. Останах без пари. Трябва да довърша статията.

2605

Изпратих материала. От него ще взема поне за още три нови книги. Между другото, публикувам с псевдоним. От случката в университета, името ми носи кален печат. Няма значение.

0206

„...в България, Додола в Сърбия, преминали в гръцкия фолклор като Тунтуле', в албанския — като Дудуле, в румънския — като Додо'ла от българските форми Дидиула и Диндиул....“ Тук страницата е зацапана с петна от кафе и кекс. Едва по-надолу чета „...укриваното име Перкун, подобно на Dunduse'lis в латвийски, където като нарицателно може да означава „поредица от гръмове...“ Този кратък откъс така възпали мозъка ми, че когато най-сетне открих липсващата страница у „Митология на славяните“, не се сдържах и изчетох книгата.

Когато привърших, беше към три сутринта и като че ли идеше буря.

0306

Цял ден гърмя, без нито веднъж да завали. Този тътен ми пречи да се концентрирам. Не знам дали има някаква връзка, но днес не видях нито една мравка.

0506

Появиха се и разкъсани страници. Вчера Ева засмука с прахосмукачката няколко листа. Когато ги извадих (ядосан), успях да разчета само „глед на девица; и не държеше в ръце светия младенец, а дълго изправено копие.“ Остатъкът липсваше. Отворих прахосмукачката — нищо. Глупава работа. Останалите „хвърчащи“ нямаха нищо общо. Страниците започват да се смесват и вече губя контрол.

0706

След като последните пет дни небето се измъчи да трещи и гърми без да роди и една капка дъжд, днес всичко утихна. Учуден съм. Цял ден мислих върху това, без само да знам защо.

Още вечерта се появиха мравките.

0806

През нощтра станах до тоалетната. Когато светнах, ги видях. Бяха си направили пътечка през целия кабинет. Забравих да спомена, че от известно време с Ева не спим в една стая. Аз оставам на работното си място, имам диван. Допускам, че тя продължава да ползва спалнята.

2006

Вече ходя по страниците в кабинета си. Не смогвам да ги подреждам. Ева е бясна. Когато намери листа в апартамента, отваря вратата, хвърля ги при мен и пак затваря. Не й обръщам внимание. Започнах да събирам всичко на купчинки, но вчера се спънах в една от тях и всичко се разпиля из стаята. Оставих ги.

2806

От три дни не съм излизал от кабинета. Имам един леген за належащи нужди, него ползвам. В началото бях гладен, но и това отминава. Пиша разказ за мравките. Не съм виждал Ева от седмица.

0707

Разпадат се все повече. Навсякъде са. Започнах да излизам само до хладилника. Преди два дни видях Ева в коридора. Спъна се и се удари о една от лавиците. Отгоре се изсипаха хиляди „хвърчащи“ страници. Спуснах се към нея и започнах да ровя, но когато разхвърлях всичко наоколо, нея я нямаше.

Страдам от безсъние.

2907

Пътеките на мравките се кръстосват из целия апартамент. Започнаха да отмъкват листата. Трудно ги различавам по страниците. Ходят по тях като букви.

0408

Няколко пъти звъня телефона. Не можах да се надигна от бюрото си. Не съм ял от седмица. Почти не спя. Днес спасих едно стихотворение на Елиът на английски. Буквите му странно се движеха. Очите ми са преуморени.

0708

Вече е проходимо навсякъде. Листа почти не останаха. Но нямам сили да стана. Лазят ме буквите. Трябва да потърся нещо за храна...

1108

Днес залазих навън от кабинета. Преди време имаше компоти в гардероба. Държа дневника в ръка. Между зъбите ми е моливът. Химикалки не останаха. Припаднал съм. Свестих се от жиления по цялото тяло. Само един лист има наоколо. Липсва долната част, а горната е цялата в петна. Трудно чета откъслеците...

„...и той видя началните слова на пергаментите, безпогрешно подредени във времето и пространството на хората: първия от рода, вързан за едно дърво, и последния го ядат мравките...“

09.2003